Да започна с това, че не съм кой знае каква екоактивистка. Въпреки това обаче съм човек, на когото му пука. Още от малка са ме учили, че ако сама не се грижа за местообитанието си, то няма кой да се погрижи. Сигурно затова стаята ми се намира някъде под купчините неизгладени дрехи и вечно опакован багаж, но това е съвсем друга тема.
В момента словоизливам, защото утре е 26. март. Навярно за много хора това не значи абсолютно нищо. За други обаче това е Часът на земята. Иначе казано – денят, в който спираме тока за един час, за да покажем, че е време да се направи нещо срещу климатичните промени. Много хора казват, че няма да постигнем нищо като спрем тока за час. Е, може и така да е, но ще покажем, че планетата е важна за нас. Една малка стъпка, както се казва. Всъщност, самите темпове, с които инициативата печели привърженици, са показателни. Има лъч надежда!
Друга оптимистично начинание, което според мен ще се сблъска с негативното отношение на онези, знаете ги, с капаците на очите, е инициативата на btv „Да изчистим България”. Някак си ми се струва, че твърде много хора тръгват с нагласата „защо аз да чистя чуждите боклуци?” А чистиш ли своите собствени? Много ли ти коства да си изхвърлиш опаковката от вафла, картончето от пица, шишето от кола, дъвката или дори фаса в едно от онези митични приспособления, които някои от по-възрастните хора наричат кофи за боклук? Много ли ти коства, когато си в парка, да си люпиш семките в пликче? Много ли ти коства да не изхвърляш боклуци в планината? Защото на мен, а и вероятно не само на мен, ми се повдига, когато се разхождам по билото на Стара планина и се спъвам в стар ароматизатор за кола. True story.
И в следващия момент всички се възхищаваме и въздишаме колко по-чисто е „по света”. Светът обаче е цялата планета, нашата, вашата, тяхната, единствената, онази – третата откъм слънцето. Защо на мен лично ми е по-лесно, а и по-приятно, да си занеса боклука до обозначеното място, вместо да напусна страната. И да си хвърлям боклуците по улиците в чужбина, 'щото Бай Ганьо, както знаем, е европеец.
И точно защото си имаме само една планета (поне засега), не е никак зле да направим нещичко за нея. Да спираме лампите, когато не ги ползваме, да не замърсяваме системно градските и не толкова градски (въпреки че вече всичко е застроено) зони, да спираме водата, докато си мием зъбите. Мъничките неща водят до постигането на големи цели.
Затова утре ще спра тока за един час, въпреки че е възможно да не спася планетата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар