Красива (?!?) България

„Основната цел на Проект „Красива България" е увеличаване на привлекателността и пригодността на градската и социална инфраструктура в Република България.”

Това е една чудесна инициатива, оказала се обаче поредното нещо в нашата мила рòдина, което се превръща в пълен фарс. Твърдо съм ЗА идеята да направим София европейска столица (колкото и тъпо да ми звучи това изречение), но методите ни нещо леко понакуцват. Лекичко де, все едно отбор сумисти, яхнали слонове, са преминали през краката им по гладко отъпкания от валяка път.

Какво имам прадвид ли? Явно проект „Красива България” твърди, че по централните софийски улици не трябва да има кабели, защото загрозяват иначе прекрасната архитектура на града. Едно адекватно решение на проблема би било да се даде срок на фирмите, поддържащи съответните кабели, били те за телефон, за телевизия или за интернет, да преструктурират нещата и да махнат кабелите, без това да ощетява потребителите. Това, естествено, не се случва по точно този начин. Картинката в центъра в момента изглежда така – кабелиле се режат без каквото и да е предупреждение, във всяка една шахта има техник, фирмите губят ужасно много, а потребителите са върнати десетилетия назад. Красивата България явно се изразява в разбити тротоари и некадърно орязани дървета.

Премахването на кабелите, разбира се, е доста по-важното от влагането на пари в реставрирането на „архитектурните паметници”, познати на средностатистическия софианец като „разпадащите се стари сгради”, или от оправянето на тротоарите, озеленяването, велоалеите и приличния градски транспорт.

Друга характеристика на проекта е, че работи по посока ограничаване на безработицата. В това поне са успяли. Хората така и така са деструктивни по природа, защо да не им плащаме, за да режат. Кабели, дървета, се тая, така или иначе не са ни нужни. Следваща стъпка – „Красив бетон”. Ние асфалтирахме нашата зеленина, а Вие? Но тук малко по малко се отдалечевам от темата. Едва ли не със скоростта, с която МОЛ-овете заменят детските площадки. 

„Дейностите по Проект „Красива България" се извършват качествено и в срок, следствие на действащото ползотворно партньорство и отличната координация между държавната и местна власти.”

Така де, „какъв ти тук ужас”... На теория цялата инициатива е прекрасна идея за постигане на един по-приятен хабитат. На практика е поредната фасада, зад която се дърпат парички от различни фондове и отиват в неизвестно чие джобче. На фасадата обаче е спуснат плакат на привлекателна мадама, която обещава всички земни и надземни удоволствия. На кого му пука какво има зад нея? Както изпяха Аеросмит – „There's something wrong with the worldtoday, I don't know what it is”. Примерно.

Членът ни - голям или малък?

... или кратки размисли за българската граматика.

Размисъл първи! Явно членуването е опасно за вашето здраве. Не виждам друга причина по-голямата част от хората да го отбягва като че ли е носител на проказа. Проблемът в случая е не толкова в „обикновените хора”  (каквото и да значи това словосъчетание), проблемът е, че все по-често се правят реклами с грешно членуване. И после защо хората го бъркат – е те затуй, казано по народному. Не може всеки ден на всяко централно място да има реклами от типа на „Търсете бикът!!!” и „Опитай новият вкус на GOLIA”... В първата реклама сигурно полуголото маце замазва гафа. Въпреки че на мен с нищо не ми повлия. Виж във втората се загледах в бурканчето с мед, но това си е мое лично отклонение. По темата за любовта към сладкото – друг път. Обичам и лимони, между другото. С кората. 

НО! Бек ту дъ топик!

Пълен член има САМО вършителят на действието. Така де, как да го върши (действието) с празен член. Но и в тази тема няма да задълбавам.

Размисъл втори! В днешния урок – как да пунктуираме (хубава дума, знам). Запетайките, колкото и да са малки (все пак е природно доказано, че малките животни са най-злобни), НЕ, повтарям – НЕ, хапят! И, също както и пълният член, не са опасни по какъвно и да е начин. Поне на мен досега не са ми навредили. Правилата за тяхното използване, освен това, не са чак толкова непреодолимо и ненаучаемо сложни. Справка – средностатистически учебник по български език. 

Лирическо отклонение – учебниците са книги, от онези, направените от хартия. В тях обикновено има полезна информация, която също по никакъв начин не може да навреди на вас и другите около вас.

Обратно в размисъл втори! Ако поне елементарните запетаи се поставяхе където им е мястото, светът щеше да е толкова по-добро място! Прост пример: „Хайде да ядем, дядо!” не е същото по значение като „Хайде да ядем дядо!” И ето как, мили деца, една обикновена, мъничка, според някои нищо не значеща запетайка може да доведе до обвинение в канибализъм, което, до колкото знам, е подсъдно в повечето щати. Ще си позволя да цитирам един велик ум, който можем да наречем за по-удобно просто Миша: „Хора, пунктуацията не е враг!”

Размисъл трети, познат също като последен! Проблемът с ужасната буква „й” [и кратко] и нейното място в нашия език. Няма да обяснявам, че в множествено число думите обикновено, да не кажа изобщохичникогаш, НЕ завършват на „-ий”. По този повод няма да коментирам и любимите ни римски имена като Интситуций, Перкусий, Репараций, Контрибуций, Конституций и много други. Само ще кажа, че понякота, извинете, ама става неприятно...

Нека спрем ежедневно да ритаме в бъбреците българския език! Смятам да започна кампания, вдъхновена (естествено) от Темелков. И от Незнайния войн, който ще възхваля със следващата връзка. Приканвам всички да се включат. 

В какво се състои занятието: взимаме по една ролка гафер и се опитваме да поправим несправедливостта! Както гореспоменатият Незнаен войн е направил. Моите искрени поздравления, примесени с възхищение, за което.