Сънувах морето. И се събудх с желанието да го кажа на някого.
Мисля, че притежавам целия свят.
Притежавам снега по Витоша, притежавам билото на Стара планина и онзи храст с боровинки, на когото обещавам да го посетя и тази година. Мое е и онова дърво на онази поляна, на която винаги ще се връщам, както и онази река на само 15 минути от вкъщи, до която мога да стоя с часове и да се катеря по скалите, както когато бях на 12. Мое е и морето, онова море до онази дупка в пясъка, нашата си дупка в нашия си пясъка.
Вярно, нямам iPhone, iPad, iСиктир, че даже и iРян нямам в момента, нямам работа, нямам приятел. Но имам най-важното – онези пърхащи в стомаха ми пеперуди всеки път, когато отворя прозореца и видя слънцето. Имам пътищата, горските пътеки, палеца, който може да ме отведе навсякъде.
Целият фейсбук страда, че лятото приключва. И какво от това, питам аз? Само след месец – два ще имам падащите листа, оранжево – червените багри на крушата в задния двор, дъждовните капки по прозореца, дъгата. След това ще дойде моята зима, моята бяла приказка на спокойствието, моето джапане с кубинки в недокоснатия сняг по улицата в 7 сутринта. Е, също така и моята киша, моите опръскани от шофьорите панталони и моите задръствания в градския транспорт. Но ще си сложа моите слушалки, ще си пусна моята музика и ще потъна в моите мисли. Пък бабичката до мен нека говори и си мисли, че я слушам. Слeд зимата ще дойде моята пролет, с моите лястовици, моите цветя, моето непреодолимо желание да снимам всичко, моите щъркели и моят порив да разперя крила и да обиколя света.
Ще изровя отново палатката и спалния чувал, ще напълня самара си с неща, които в голямата си част не ми трябват, и ще... ще отида навсякъде.
Но другата пролет е далеч. Все още имам лятото, то далеч не е приключило. Само след няколко часа отлитам, пак там – при Балкана. А другата седмица отново при морето. Отново на онова място, където да гледам онзи изгрев, който тази година така и не получих. Моят изгрев.
Снощи сънувах морето. И се събудих с желанието да ти разкажа за света. Моят свят.
