18.12.2010 г.

Гринч в МОЛ-а

Започвам със самопризнание, преди някой (ако някой изобщо чете тоя блог) да ме е издал публично.
Бях в МОЛ! Срам ме е, ще си посипя главата с пепел. Като изгори дървото в камината. И пепелта изстине. Ако не забравя.
Та, бях в МОЛ (Място, Обитавано от Лигли), поради причини, които не са важни. Само ще кажа, че там е топло и има храна. Точно се бях примирила с жестоката съдба, която ме принуди да вляза в това свърталище на простотия, когато осъзнах, че нещо не е в ред. Почти нямаше хора (условно да ги наречем така), различни от гърци и малолетни бъдещи магистрални феи.
Гърците, питам аз, тези византийски чеда, чий го дирят тук? Вярно, че вероятно е по-евтино, отколкото при тях, но при тези пътни условия да ги извозват с автобуси, за да пазаруват в софийските МОЛ-ове... Е доста не-интелигентна идея, според мен.
За подрастващите ... да кажем девойки, не знам дали изобщо трябва да се изказвам. Че си развявате вторичните полови белези, как да е. Че парадирате с липса на интелектуални заложби, приема се. Ама че се движите на стада от по 7+ и извивате във височини, които човешкото ухо не е създадено да възприема, извинете, идва в повече.
МОЛ-ът и по-точно преживяването ми там леееко зашемети коледния ми дух. По-точно, остави го като цапнат с права лопата. Провокатор на тази емоция бяха гореспоменатите стада от биологични единици, които бяха тръгнали на пазар за сандалки/ботушки/полички/панталонки/шапчици/чантички/гащички/сутиенчета/роклички/дрънкулки/очилца/други-производни-работи. „Виж, намаление на ОТВОРЕНИ БОТУШКИ!! По Коледа стават чудеса!!”
И единствените магазини, в които не гъмжеше от подрастващи кифли, бяха книжарниците. Тъжно, но фак(т). В Буктрейдинг имаше около шест до осем човека, което като цяло ме устройва, защото можах да проточа лиги по повечето заглавия, които ме интересуват. Набелязах поне десетина бъдещи притежания, но това не е важно в момента. Важното е, че в цялото МОЛ-ченценце нямаше място да се разминеш, но книжарниците бяха празни. Важното е, че в книжарницата можех да си опъна палатка, но извън нея нямах място дори да издишам.
Ще ми се на Коледа да ставаха чудеса. Ще ми се тези момиченца (предимно момиченца и същества с неосъзнат пол, които по документи се водят момченца, ако трябва да бъда по-конкретна) да бяха напълнили книжарниците, а не магазините за обувки. Ще ми се да имаше повече хора, които все още четат. Книгите не хапят! Не са опасни за здравето, не боли от тях. Все по-често (включително тази седмица) ми се случва да чуя изречения от типа „Ама, защо го четеш това, смисъл такъв, нали, кой те кара?” Рядко ми е трудно да отговарям на хората, но това ме оставя безмълвна.
Май пак се отклоних от основната си идея, въпреки че по начало не съм много сигурна каква беше тя. Уатевър...
Като за финал ще кажа само, че ако коледно чудо е фактът, че има намаление на неприложими ботушки, то тази година очаквам Дядо Гринч.

1.12.2010 г.

Пазете задния си двор!

     Национална Антиспин кампания? Чудесно! Да покажем на хората, че трябва да се пазят (ако случайно не знаят)? Още по-чудесно! Да покажем съпричастност към  носителите на ХИВ и болните от СПИН? Супер! Да се опитаме да постигнем тези цели чрез пошло подобие на рекламен клип? Е... Нещо не е както трябва в тази идея. Или поне така ми се струва.
Министреството на здравеопазването леко се оака, ще ме прощавате за израза, с жалкия си опит. За все още незапознатите, въпреки че се съмнявам да има такива, за това ще говоря: 
     Какво не му е наред ли? Дори няма да отбелязвам, че т. нар. „вирус” прилича на онези, които владеят всичко от Великата фаянсова стена до дълбините на Канала. Нека да приемем, че всички бактерии си приличат, пък „бактерия” е почти като „вирус”, нещо такова.
Употребата на вулгарен език обаче е абсолютно неприемлива. Вероятно целта е била да се популяризира кампанията пред младите хора, които „така говорят”. Е, изненада, НЕ ГОВОРИМ ТАКА! Чудесно е, че сме изградили подобаваща представа. Както и да е. Мисълта ми беше, че идиотски-нарисувана бактерия, която ми обяснява, че „ми влиза през парадния вход или през задния двор, че понякога и през свирката, или пък заради общите игли” не ме навежда на мисли като „Ей, би трябвало човечеството да отделя повече внимание на тези неща, що не отскоча да си купя кутия презервативи!” Не, това, което се завъртя в главата ми първия път, когато видях клипа, беше по-скоро нещо като „Леле, това е тъпо, никой не говори по тоя начин, защо поне веднъж не вземат да се отнесат адекватно по сериозна тема?”
     Освен това, „Ще ви хакна цялата имунна система”? „Антивирусна програма”? I meen, seriously? Компютърна метафора? Нуместно е първата и най-цензорирана дума, за която се сещам.
След което доброто побеждава злото, презервативът скача и улавя зелената (що пък трябва да е зелена?) гадост, светът е спасен, всичко е точно. Защото, нали, то това се предава само по полов път, пък, ако има презерватив, значи няма начин да има проблем. Което от своя страна води до обида към носителите на ХИВ и болните от СПИН, обявявайки ги най-малкото за безотговорни.
      Общо взето родното МЗ за кой ли път прави трогателен опит за добро дело, ама нещо не става по план. Общите реакции, като че ли, са общо взето в емоционалния диапазон на „тъпо ми е” – „противно ми е” – „обидно ми е” – „реве ми се”. Едва ли точно това е бил първоначалният замисъл, а?