„Казусът Читанка.инфо”, както е зададена задачката, заради поставянето на която изобщо се заемам с писането на това, е интересн въпрос, върху който си струва да се поразсъждава. Казвам, че пиша само заради задачката, защо по този проблем се изписа и се изговори толкова много от толкова различни хора, че, ако се събере накуп, то или ще накара средностатистическия читател да се замисли, като едновременно с това го обърка безкрайно, или ще доведе до извод от типа на „бе аз к’во ли се занимавам да чета глупости, дай да си доиграя играта”. Не смятам, че съм човекът, който може да даде най-добре обоснованото и най-пълноценното откъм гледни точки мнение, но нали за това е интернет – за да изразяваме мислите си свободно.
Та, ситуацията горе-долу може да се опише така:
Опушен салон, ринг, тълпата е на крака и чака героите на вечерта. И ето ги и тях. В единия ъгъл от доста време стои chitanka.info, не пречи на никого с действията си, провокира сивото вещество на малкото (за съжаление) хора в „тая пуста държава”, както я нарича баба ми, които все още четат книжки. Някои използват Читанка, за да прочетат глава – две от дадена книга и да решат дали да я купят на хартиен носител, някои търсят отделни цитати, намирането на които в „хартиена книга” би отнело в добрия случай около половин час, някои изпитват острата нужда да прочетат точно определено стихотворение от точно определен автор в точно определен момент, а нямат на разположение необходимото за целта книжно тяло, някои, колкото и да е тъжно, не могат да си позволят да купят книга. Някои, разбира се, използват Читанка (а и подобни на нея сайтове), защото не искат да дадат няколкото левчета, които биха им поискали в книжарницата, но не те ни интересуват в момента. Всички тези хора стоят до ринга без дори да подозират какво е на път да се случи. И изведнъж зазвучава драматична музика, вероятно струнен квартет, изпълняващ темата от „Реквием за една мечта”, военна кубинка избива вратата, чува се звук от чупещи се панти, разлетяват се трески. Рингът е обграден от униформени мъже, които без предупреждение извличат chitanka.info от залата. Настава смут и никой не осъзнава какво точно е станало, но то е факт – ГДБОП срива сървъра на chitanka.info, като по този начин се опитва да покаже колко работоспособни са българските сили на реда, да ги наречем така.
Само че нещата не стоят точно по този начин. На практика много от преводите на произведения в сайта са направени от доброволци, което по никакъв начин не нарушава правата на българдските издатели. Освен това много от българските произведения са качени на сайта с изричното разрешение на авторите. Още повече – чл.24 от Закона за авторското право и сродните му права гласи: „Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели.” Читанка.инфо не е търговски обект, не печели от съществуването си нищо друго, освен удовлетворението, че може би някой заблуден тийнейджър, сърфирайки в нета, ще попадне на стойностно произведение и може би, само може би, ще прочете някоя книга. На практика Читанка е виртуална библиотека, даваща достъп до широк спектър от литература по най-достъпния в днешно време начин – интернет.
В дъното на залата обаче, спокойно и с поглед на леко задоволоство, захапали по кубинска пура в уста, стоят основоположниците на конфликта, хората, заради които онези с кубинките нахлуха през вратата. Не, не става дума за някакви сицилиянски мафиоти. Става дума за издателите, които смятат, че chitanka.info е най-големият им проблем, че заради този сайт хората не си купуват книги. Според мен причината е в ниското ниво на обща култура (като цяло) и в нежеланието на младите, а и на не-толкова-младите да четат стойностна литература. В чалга културата, ако щете, защото за мен точно това е чалга – да забравим за музиката, става въпрос за онова пошло изкривяване на действителността, за отношението към живота, който явно трябва да се състои в пари, коли, жени, секс, наркотици и па-па-па-палатка под нечий балкон, опъната там защото лирическата героиня, обект на желанията на лирическия говорител, отказва да слезе. Нещо като „Ромео и Жулиета” в днешно време. Но кой ли беше Шекспир?!
Отново се отплеснах. Ставаше дума за идята на издателите, че Читанка едва ли не им краде хляба. Естествено всичко в даден момент опира до пари. И понеже ние предлагаме нещо срещу определена сума, а те го предлагат безплатно, значи те са трън в очите ни и трябва да ги унищожим, дори да нямаме право на зоконова основа.
Читанка обаче не е Антихристът. Аз лично отгричам четенето на компютър. Хартиената книга носи едно неповторимо усещане, което не бих сменила за нищо на света. Чувството, че няма да мога да обърна страницата, защото треперя от вълнение или защото е предпоследната, а не искам преживяването на свършва, мирисът на току-що купена книга или този на хартия, престояла няколко години в кашон, подредените по автори и стилове книги на рафта – мониторът и клавиатурата никога няма да заменят това. Няма да заменят моментите, в които лежа на дивана с чаша мляко, ухаещо на канела, и чета любимата си книга. Читанка е сайт, който много пъти ми е бил полезен, но никога не би ме отказал от купуването на книги и от отгръщането на страниците. И не съм единствената, която мисли така. Преди да започна да пиша тази статия прочетох доста публикации в доста форуми и блогове и, вярвайте ми, хората, които обичат книгите, ще продължат да ги обичат, да ги купуват и да ги държат на рафтовете си, дори само за да могат да се радват на вида им.
Това, върху което трябва да се съсредоточим е не битката на ринга, а онова, което се случва извън залата. А именно картината поразително и болезнено напомняща на онова, което Бредбъри описа в „451⁰ по Фаренхайт”. Ще кажете, че вече се е превърнало в клише споменаването на точно тази книга по точно тази тема, но нима има по-подходящ пример?
В заключение „Сагата Читанка.инфо” се разигра по-скоро като театър. ГДБОП не постигна целта си, тъй като сайтът продължи да съществува и да функционира. Това, което се получи, може да бъде определено с израза „безпредметен скандал”, тъй като единственото, което предизвика, беше разбунване на духовете. Не е един сайт, особено пък този, проблемът на държавата. Не е дори нещото, от коедо да бъдат започнатни някакви промени. Но добър опит, ГДБОП, успех следващия път.
