Гринч в МОЛ-а

Започвам със самопризнание, преди някой (ако някой изобщо чете тоя блог) да ме е издал публично.

Бях в МОЛ! Срам ме е, ще си посипя главата с пепел. Като изгори дървото в камината. И пепелта изстине. Ако не забравя.

Та, бях в МОЛ (Място, Обитавано от Лигли), поради причини, които не са важни. Само ще кажа, че там е топло и има храна. Точно се бях примирила с жестоката съдба, която ме принуди да вляза в това свърталище на простотия, когато осъзнах, че нещо не е в ред. Почти нямаше хора (условно да ги наречем така), различни от гърци и малолетни бъдещи магистрални феи.

Гърците, питам аз, тези византийски чеда, чий го дирят тук? Вярно, че вероятно е по-евтино, отколкото при тях, но при тези пътни условия да ги извозват с автобуси, за да пазаруват в софийските МОЛ-ове... Е доста не-интелигентна идея, според мен.

За подрастващите ... да кажем девойки, не знам дали изобщо трябва да се изказвам. Че си развявате вторичните полови белези, как да е. Че парадирате с липса на интелектуални заложби, приема се. Ама че се движите на стада от по 7+ и извивате във височини, които човешкото ухо не е създадено да възприема, извинете, идва в повече.

МОЛ-ът и по-точно преживяването ми там леееко зашемети коледния ми дух. По-точно, остави го като цапнат с права лопата. Провокатор на тази емоция бяха гореспоменатите стада от биологични единици, които бяха тръгнали на пазар за сандалки/ботушки/полички/панталонки/шапчици/чантички/гащички/сутиенчета/роклички/дрънкулки/очилца/други-производни-работи. „Виж, намаление на ОТВОРЕНИ БОТУШКИ!! По Коледа стават чудеса!!”

И единствените магазини, в които не гъмжеше от подрастващи кифли, бяха книжарниците. Тъжно, но фак(т). В Буктрейдинг имаше около шест до осем човека, което като цяло ме устройва, защото можах да проточа лиги по повечето заглавия, които ме интересуват. Набелязах поне десетина бъдещи притежания, но това не е важно в момента. Важното е, че в цялото МОЛ-ченценце нямаше място да се разминеш, но книжарниците бяха празни. Важното е, че в книжарницата можех да си опъна палатка, но извън нея нямах място дори да издишам.

Ще ми се на Коледа да ставаха чудеса. Ще ми се тези момиченца (предимно момиченца и същества с неосъзнат пол, които по документи се водят момченца, ако трябва да бъда по-конкретна) да бяха напълнили книжарниците, а не магазините за обувки. Ще ми се да имаше повече хора, които все още четат. Книгите не хапят! Не са опасни за здравето, не боли от тях. Все по-често (включително тази седмица) ми се случва да чуя изречения от типа „Ама, защо го четеш това, смисъл такъв, нали, кой те кара?” Рядко ми е трудно да отговарям на хората, но това ме оставя безмълвна.

Май пак се отклоних от основната си идея, въпреки че по начало не съм много сигурна каква беше тя. Уатевър...

Като за финал ще кажа само, че ако коледно чудо е фактът, че има намаление на неприложими ботушки, то тази година очаквам Дядо Гринч.

Пазете задния си двор!

     Национална Антиспин кампания? Чудесно! Да покажем на хората, че трябва да се пазят (ако случайно не знаят)? Още по-чудесно! Да покажем съпричастност към  носителите на ХИВ и болните от СПИН? Супер! Да се опитаме да постигнем тези цели чрез пошло подобие на рекламен клип? Е... Нещо не е както трябва в тази идея. Или поне така ми се струва.

Министреството на здравеопазването леко се оака, ще ме прощавате за израза, с жалкия си опит. За все още незапознатите, въпреки че се съмнявам да има такива, за това ще говоря: 

     Презерватирай се!    

     Какво не му е наред ли? Дори няма да отбелязвам, че т. нар. „вирус” прилича на онези, които владеят всичко от Великата фаянсова стена до дълбините на Канала. Нека да приемем, че всички бактерии си приличат, пък „бактерия” е почти като „вирус”, нещо такова.

Употребата на вулгарен език обаче е абсолютно неприемлива. Вероятно целта е била да се популяризира кампанията пред младите хора, които „така говорят”. Е, изненада, НЕ ГОВОРИМ ТАКА! Чудесно е, че сме изградили подобаваща представа. Както и да е. Мисълта ми беше, че идиотски-нарисувана бактерия, която ми обяснява, че „ми влиза през парадния вход или през задния двор, че понякога и през свирката, или пък заради общите игли” не ме навежда на мисли като „Ей, би трябвало човечеството да отделя повече внимание на тези неща, що не отскоча да си купя кутия презервативи!” Не, това, което се завъртя в главата ми първия път, когато видях клипа, беше по-скоро нещо като „Леле, това е тъпо, никой не говори по тоя начин, защо поне веднъж не вземат да се отнесат адекватно по сериозна тема?”

     Освен това, „Ще ви хакна цялата имунна система”? „Антивирусна програма”? I meen, seriously? Компютърна метафора? Нуместно е първата и най-цензорирана дума, за която се сещам.

След което доброто побеждава злото, презервативът скача и улавя зелената (що пък трябва да е зелена?) гадост, светът е спасен, всичко е точно. Защото, нали, то това се предава само по полов път, пък, ако има презерватив, значи няма начин да има проблем. Което от своя страна води до обида към носителите на ХИВ и болните от СПИН, обявявайки ги най-малкото за безотговорни.

      Общо взето родното МЗ за кой ли път прави трогателен опит за добро дело, ама нещо не става по план. Общите реакции, като че ли, са общо взето в емоционалния диапазон на „тъпо ми е” – „противно ми е” – „обидно ми е” – „реве ми се”. Едва ли точно това е бил първоначалният замисъл, а?

След дъжд качулка

Сиреч май ще да е крайно време за първи пост. „Първи”, естествено, е дума, поставена в доста фиктивен смисъл, тъй като (очевидно) вече има два преди него. Но този е първи от гледна точка на съдържание.

Т.е. взех единодушното решение (стигнах до него след демократично проведено гласуване), че ще поддържам този блог. След като някои хора (потайно казано, за да има интрига) ми надуха главата, че трябва да пиша и че според тях ще правя хубав блог. Мисля, че бях определена като „изрод на вербално ниво”, но да не задълбаваме.

Та значи, това, което искам да кажа в третия си Първи пост е:

-          Здравей, интернет свят, ще те спамя с никому ненужното мнение, което имам по различни социални и не-толкова-социални въпроси.

-           Здравейте, потенциални читатели, благодаря, че си губите времето с мен.

Освен това искам да предупредя:

-          Имам непреодолима склонност към употреба на скоби (ако не сте забелязали вече).

-          И към многоточия... Трудно си довършвам мислите. Ако изобщо потекат...

-          И често се отклонявам от темата. В случаите, когато тече мисъл, тя обикновено е безкрайно хаотична. Но не това е важното.

Та, с искрен ентусиазъм съобщавам, че ще ставам блогър!

Със специални благодарности на Илия Темелков. (Обеща да ме цункаш на следващия пост!)

Пенчо бре, чети! Пенчо не чете.

„Казусът Читанка.инфо”, както е зададена задачката, заради поставянето на която изобщо се заемам с писането на това, е интересн въпрос, върху който си струва да се поразсъждава. Казвам, че пиша само заради задачката, защо по този проблем се изписа и се изговори толкова много от толкова различни хора, че, ако се събере накуп, то или ще накара средностатистическия читател да се замисли, като едновременно с това го обърка безкрайно, или ще доведе до извод от типа на „бе аз к’во ли се занимавам да чета глупости, дай да си доиграя играта”. Не смятам, че съм човекът, който може да даде най-добре обоснованото и най-пълноценното откъм гледни точки мнение, но нали за това е интернет – за да изразяваме мислите си свободно.

Та, ситуацията горе-долу може да се опише така:

Опушен салон, ринг, тълпата е на крака и чака героите на вечерта. И ето ги и тях. В единия ъгъл от доста време стои chitanka.info, не пречи на никого с действията си, провокира сивото вещество на малкото (за съжаление) хора в „тая пуста държава”, както я нарича баба ми, които все още четат книжки. Някои използват Читанка, за да прочетат глава – две от дадена книга и да решат дали да я купят на хартиен носител, някои търсят отделни цитати, намирането на които в „хартиена книга” би отнело в добрия случай около половин час, някои изпитват острата нужда да прочетат точно определено стихотворение от точно определен автор в точно определен момент, а нямат на разположение необходимото за целта книжно тяло, някои, колкото и да е тъжно, не могат да си позволят да купят книга. Някои, разбира се, използват Читанка (а и подобни на нея сайтове), защото не искат да дадат няколкото левчета, които биха им поискали в книжарницата, но не те ни интересуват в момента. Всички тези хора стоят до ринга без дори да подозират какво е на път да се случи. И изведнъж зазвучава драматична музика, вероятно струнен квартет, изпълняващ темата от „Реквием за една мечта”, военна кубинка избива вратата, чува се звук от чупещи се панти, разлетяват се трески. Рингът е обграден от униформени мъже, които без предупреждение извличат chitanka.info от залата. Настава смут и никой не осъзнава какво точно е станало, но то е факт – ГДБОП срива сървъра на chitanka.info, като по този начин се опитва да покаже колко работоспособни са българските сили на реда, да ги наречем така.

Само че нещата не стоят точно по този начин. На практика много от преводите на произведения в сайта са направени от доброволци, което по никакъв начин не нарушава правата на българдските издатели. Освен това много от българските произведения са качени на сайта с изричното разрешение на авторите. Още повече – чл.24 от Закона за авторското право и сродните му права гласи: „Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели.” Читанка.инфо не е търговски обект, не печели от съществуването си нищо друго, освен удовлетворението, че може би някой заблуден тийнейджър, сърфирайки в нета, ще попадне на стойностно произведение и може би, само може би, ще прочете някоя книга. На практика Читанка е виртуална библиотека, даваща достъп до широк спектър от литература по най-достъпния в днешно време начин – интернет.

В дъното на залата обаче, спокойно и с поглед на леко задоволоство, захапали по кубинска пура в уста, стоят основоположниците на конфликта, хората, заради които онези с кубинките нахлуха през вратата. Не, не става дума за някакви сицилиянски мафиоти. Става дума за издателите, които смятат, че chitanka.info е най-големият им проблем,  че заради този сайт хората не си купуват книги. Според мен причината е в ниското ниво на обща култура (като цяло) и в нежеланието на младите, а и на не-толкова-младите да четат стойностна литература. В чалга културата, ако щете, защото за мен точно това е чалга – да забравим за музиката, става въпрос за онова пошло изкривяване на действителността, за отношението към живота, който явно трябва да се състои в пари, коли, жени, секс, наркотици и па-па-па-палатка под нечий балкон, опъната там защото лирическата героиня, обект на желанията на лирическия говорител, отказва да слезе. Нещо като „Ромео и Жулиета” в днешно време. Но кой ли беше Шекспир?!

Отново се отплеснах. Ставаше дума за идята на издателите, че Читанка едва ли не им краде хляба. Естествено всичко в даден момент опира до пари. И понеже ние предлагаме нещо срещу определена сума, а те го предлагат безплатно, значи те са трън в очите ни и трябва да ги унищожим, дори да нямаме право на зоконова основа.

Читанка обаче не е Антихристът. Аз лично отгричам четенето на компютър. Хартиената книга носи едно неповторимо усещане, което не бих сменила за нищо на света. Чувството, че няма да мога да обърна страницата, защото треперя от вълнение или защото е предпоследната, а не искам преживяването на свършва, мирисът на току-що купена книга или този на хартия, престояла няколко години в кашон, подредените по автори и стилове книги на рафта – мониторът и клавиатурата никога няма да заменят това. Няма да заменят моментите, в които лежа на дивана с чаша мляко, ухаещо на канела, и чета любимата си книга. Читанка е сайт, който много пъти ми е бил полезен, но никога не би ме отказал от купуването на книги и от отгръщането на страниците. И не съм единствената, която мисли така. Преди да започна да пиша тази статия прочетох доста публикации в доста форуми и блогове и, вярвайте ми, хората, които обичат книгите, ще продължат да ги обичат, да ги купуват и да ги държат на рафтовете си, дори само за да могат да се радват на вида им.

Това, върху което трябва да се съсредоточим е не битката на ринга, а онова, което се случва извън залата. А именно картината поразително и болезнено напомняща на онова, което Бредбъри описа в „451⁰ по Фаренхайт”. Ще кажете, че вече се е превърнало в клише споменаването на точно тази книга по точно тази тема, но нима има по-подходящ пример?

В заключение „Сагата Читанка.инфо” се разигра по-скоро като театър. ГДБОП не постигна целта си, тъй като сайтът продължи да съществува и да функционира. Това, което се получи, може да бъде определено с израза „безпредметен скандал”, тъй като единственото, което предизвика, беше разбунване на духовете. Не е един сайт, особено пък този, проблемът на държавата. Не е дори нещото, от коедо да бъдат започнатни някакви промени. Но добър опит, ГДБОП, успех следващия път.

Изпратете безплатен SMS на кратък номер...

       ... произволен, за да можем после да ви засипем със спам-съобщения и за да можете да изпратите стотина платени SMS-а, отговаряйки на глупави въпроси с идеята, че, може би, при добра подреба на звездите и благоприятно местоположение на Уран спрямо съзвездието Рак, ще спечелите няколко хиляди лева/ нова кола/ нова къща/ нова жена/ нов бик за разплод.

     На всички ни, предполагам, ни е  писнало от подобни съобщения. И повечето от нас, предполагам, си мислят, че получаването им е неизбежно. Не е така. Време е да се изправим срещу мобилните оператори и да извоюваме правото си на сън, необезпокояван от спам-съобщения в 3 през нощта. Време е да се бием за правата си! (Или нещо в този дух, май малко се увлякох...)

     Обратно на темата. Основната идея, която се опитвах да изразя, е в самото си начало провокирана от SMS-ите с подател „9999”, които някак особено влияят на нервната ми система. По-точно - провокират у мен едни деструктивни настроения, които обаче няма да описвам. Не това е важното. Важното е, че не съм единствената, която мисли по този начин. Затова потърсих информация за това как да се отърва от тази досада. И попаднах на една статия във вестник „Капитал”, провокирана вероятно от настроение, сходно на моето. Ще си позволя най-безсрамно да цитирам част от нея.

      - Ако ви изпращат съобщения за маркетингови цели, вие можете да изразите вашето несъгласие вашите данни да бъдат използвани в бъдеще за получаване на такива съобщения (чл. 261, ал. 3 ЗЕС). В този случай лицето, което ви изпраща тези съобщения, е длъжно да се съобрази с това ваше желание. Упражняването на това право не може да се обвърза със заплащането на такса.

      - Операторите могат да използват вашите данни с цел извършване на маркетингови проучвания на пазара. Ако сте дали съгласие при подписване на договора, то може да бъде оттеглено по всяко време без заплащане на такса (чл. 250, ал. 9 ЗЕС).

-Ако операторът откаже да се съобрази в вашите желания, вие можете да се обърнете към Комисията за защита на личните данни в едномесечен срок от нарушението, която задължава оператора да спази своите задължения по закон. 

Ето и цялата статия: