Започвам със самопризнание, преди някой (ако някой изобщо чете тоя блог) да ме е издал публично.
Бях в МОЛ! Срам ме е, ще си посипя главата с пепел. Като изгори дървото в камината. И пепелта изстине. Ако не забравя.
Та, бях в МОЛ (Място, Обитавано от Лигли), поради причини, които не са важни. Само ще кажа, че там е топло и има храна. Точно се бях примирила с жестоката съдба, която ме принуди да вляза в това свърталище на простотия, когато осъзнах, че нещо не е в ред. Почти нямаше хора (условно да ги наречем така), различни от гърци и малолетни бъдещи магистрални феи.
Гърците, питам аз, тези византийски чеда, чий го дирят тук? Вярно, че вероятно е по-евтино, отколкото при тях, но при тези пътни условия да ги извозват с автобуси, за да пазаруват в софийските МОЛ-ове... Е доста не-интелигентна идея, според мен.
За подрастващите ... да кажем девойки, не знам дали изобщо трябва да се изказвам. Че си развявате вторичните полови белези, как да е. Че парадирате с липса на интелектуални заложби, приема се. Ама че се движите на стада от по 7+ и извивате във височини, които човешкото ухо не е създадено да възприема, извинете, идва в повече.
МОЛ-ът и по-точно преживяването ми там леееко зашемети коледния ми дух. По-точно, остави го като цапнат с права лопата. Провокатор на тази емоция бяха гореспоменатите стада от биологични единици, които бяха тръгнали на пазар за сандалки/ботушки/полички/панталонки/шапчици/чантички/гащички/сутиенчета/роклички/дрънкулки/очилца/други-производни-работи. „Виж, намаление на ОТВОРЕНИ БОТУШКИ!! По Коледа стават чудеса!!”
И единствените магазини, в които не гъмжеше от подрастващи кифли, бяха книжарниците. Тъжно, но фак(т). В Буктрейдинг имаше около шест до осем човека, което като цяло ме устройва, защото можах да проточа лиги по повечето заглавия, които ме интересуват. Набелязах поне десетина бъдещи притежания, но това не е важно в момента. Важното е, че в цялото МОЛ-ченценце нямаше място да се разминеш, но книжарниците бяха празни. Важното е, че в книжарницата можех да си опъна палатка, но извън нея нямах място дори да издишам.
Ще ми се на Коледа да ставаха чудеса. Ще ми се тези момиченца (предимно момиченца и същества с неосъзнат пол, които по документи се водят момченца, ако трябва да бъда по-конкретна) да бяха напълнили книжарниците, а не магазините за обувки. Ще ми се да имаше повече хора, които все още четат. Книгите не хапят! Не са опасни за здравето, не боли от тях. Все по-често (включително тази седмица) ми се случва да чуя изречения от типа „Ама, защо го четеш това, смисъл такъв, нали, кой те кара?” Рядко ми е трудно да отговарям на хората, но това ме оставя безмълвна.
Май пак се отклоних от основната си идея, въпреки че по начало не съм много сигурна каква беше тя. Уатевър...
Като за финал ще кажа само, че ако коледно чудо е фактът, че има намаление на неприложими ботушки, то тази година очаквам Дядо Гринч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар