Зимна София – голям кеф. Снегът ни изненадва всеки път, когато има неблагоприличието да завали, улиците по някаква странна причина отказват да се почистват сами, спуска се смок, който, в опит да смекчим обстоятелствата, наричаме мъгла. И единствените ни развлечения остават кръчмите/ клубовете/кафенетата. Поне 3 месеца, изкарани в затворени пространства сред градския дим.
А моята простичко устроена душа иска само да се махне от това място, все по-често наричано от познатите ми с името Мордор.
Искам да съм пак с любимите си няколко човека на пустия плаж, където нямаме обхват, нямаме часовници, времето не ни интересува, никой не ни се мотае и не ни казва как трябва да правим нещата и кое е добре за нас.
Искам да си събера багажа, да изляза на Ботевградско шосе, да опъна палец и да отпраша някъде далеч от Дъ Биг Сити.
Искам влакове, палатки, реки, планини, върхове, пътечки, спане на открито, природа, звезди, тревички, цветя, лагерен огън.
Хиляди пъти предпочитам да чета книга на плажа/ да снимам пеперудите/ да гледам дъгата пред това да прекарвам деня си затворена в някое кафе/ вкъщи.
Не искам интернет, не искам телефон, не искам телевизия. Не искам главата ми да гъмжи от чуждите проблеми, не искам да тичам за автобуси, защото от това зависи целия ми ден, не искам да се съобразявам с навиците на околните. Поне за малко...Поне за седмица.
Хаха и ти вдигна ръце. Разбирам те напълно. Само че моята картинка е малко по-друга.
ОтговорИзтриванеКогато е търпеливо изчаквано и премине първата стихия ,се оказва че изплува истина.
ОтговорИзтриванеДа! Ето за това мечтая... Точно тези картини са в главата ми - всеки ден и всяка нощ.
ОтговорИзтриване