... или кратки размисли за българската граматика.
Размисъл първи! Явно членуването е опасно за вашето здраве. Не виждам друга причина по-голямата част от хората да го отбягва като че ли е носител на проказа. Проблемът в случая е не толкова в „обикновените хора” (каквото и да значи това словосъчетание), проблемът е, че все по-често се правят реклами с грешно членуване. И после защо хората го бъркат – е те затуй, казано по народному. Не може всеки ден на всяко централно място да има реклами от типа на „Търсете бикът!!!” и „Опитай новият вкус на GOLIA”... В първата реклама сигурно полуголото маце замазва гафа. Въпреки че на мен с нищо не ми повлия. Виж във втората се загледах в бурканчето с мед, но това си е мое лично отклонение. По темата за любовта към сладкото – друг път. Обичам и лимони, между другото. С кората.
НО! Бек ту дъ топик!
Пълен член има САМО вършителят на действието. Така де, как да го върши (действието) с празен член. Но и в тази тема няма да задълбавам.
Размисъл втори! В днешния урок – как да пунктуираме (хубава дума, знам). Запетайките, колкото и да са малки (все пак е природно доказано, че малките животни са най-злобни), НЕ, повтарям – НЕ, хапят! И, също както и пълният член, не са опасни по какъвно и да е начин. Поне на мен досега не са ми навредили. Правилата за тяхното използване, освен това, не са чак толкова непреодолимо и ненаучаемо сложни. Справка – средностатистически учебник по български език.
Лирическо отклонение – учебниците са книги, от онези, направените от хартия. В тях обикновено има полезна информация, която също по никакъв начин не може да навреди на вас и другите около вас.
Обратно в размисъл втори! Ако поне елементарните запетаи се поставяхе където им е мястото, светът щеше да е толкова по-добро място! Прост пример: „Хайде да ядем, дядо!” не е същото по значение като „Хайде да ядем дядо!” И ето как, мили деца, една обикновена, мъничка, според някои нищо не значеща запетайка може да доведе до обвинение в канибализъм, което, до колкото знам, е подсъдно в повечето щати. Ще си позволя да цитирам един велик ум, който можем да наречем за по-удобно просто Миша: „Хора, пунктуацията не е враг!”
Размисъл трети, познат също като последен! Проблемът с ужасната буква „й” [и кратко] и нейното място в нашия език. Няма да обяснявам, че в множествено число думите обикновено, да не кажа изобщохичникогаш, НЕ завършват на „-ий”. По този повод няма да коментирам и любимите ни римски имена като Интситуций, Перкусий, Репараций, Контрибуций, Конституций и много други. Само ще кажа, че понякота, извинете, ама става неприятно...
Нека спрем ежедневно да ритаме в бъбреците българския език! Смятам да започна кампания, вдъхновена (естествено) от Темелков. И от Незнайния войн, който ще възхваля със следващата връзка. Приканвам всички да се включат.
В какво се състои занятието: взимаме по една ролка гафер и се опитваме да поправим несправедливостта! Както гореспоменатият Незнаен войн е направил. Моите искрени поздравления, примесени с възхищение, за което.
Няма коментари:
Публикуване на коментар