Една от най-дискутираните в последно време теми (поне в моето обкръжение) е спорът между Софийски университет и Министерство на културата за Ботаническата градина в Балчик. Няма смисъл, мисля, да разяснявам точно за какъв спор става въпрос, тъй като той се води от години. Все пак, накратко, въпреки всички предходни съдебни решения (съответно в полза на университета), миналия четвъртък излиза решение на Върховния административен съд, според което стопанисването на ботаническата градина се връща в ръцете на държавата. И университетът решава да простестира. И тук започва безумието. Ще се опитам да го предам възможно най-пригледно.
Медийни абсурди
Четейки статиите във vesti.bg, „Дневник” и сайта на Софийски университет имам натрапчивото чувство, че нещо не е наред. Може би защото започвам от тази във вести. Тя се състои основно от цитати, извадени от изявление на ректора на СУ проф. дин Иван Илчев и от отговора на Министерството на културата. Значи, ректорът казва: "Всъщност решението е правилно, то казва, че държавата има правото да се разпорежда с публичната държавна собственост, така че ние не спорим за това че е юридически неиздържано. Въпросът е обаче, че е политически обусловено". Започва да ми се струва леко тъпа цялата работа. ‘Щото, нали, ние сме съгласни с решението, но протестираме срещу него. Освен това в междоушното ми пространство започва леекичко да плува въпросът „кое решение в тая държава не е политически обусловено”, но се отърсвам от тази мисъл и продължавам да чета. "Министерството на културата винаги е било готово на споразумение със Софийския университет за активни практики и дейности на висшето училище в комплекса”, а проблемът на университета (бидейки не-политически) започва все повече да ми се губи. „Ректорът твърди, че градината "неизменно се развива от университета, провеждат се практики на студенти, правят се изследвания и се води обширна културна дейност". Добре де, ама нали Министерството на културата няма никакво намерение да пречи на това. И тук идва любимата ми част: „Призовавам студентите да се включат в бъдещи протестни действия”. Е, ако откажем, какво става? Отиваме на лекции и... сме на лекции? Защото, след като още във второто изречение на статията пише, че университета затваря врати, това би трябвало да значи, че преподавателите стачкуват/протестират. Общо взето след тази статия някак си не се чувствам по-информирана, не знам защо.
Преглъщам и попадам на статията на „Дневник”. Там нещата са доста по-стегнати и подредени. Цитатът на ректора, който са използвали, обяснява какъв, аджеба, им е проблемът: „Прехвърлиха го с мотива да правят културен бизнес център, което е посегателство”. Нещата малко по малко започват да добиват смисъл. След което е цитирана и цялостната позиция на СУ по въпроса. Чудно, сега като че ли вече съм наясно с проблема и с позициите на страните.
Студентски (?!?) неволи
И паралелно с тези ми опити да разбера какво се случва се сблъсквам с неочакван (ха ха, как ли пък не) феномен. Много се радвам на хора, които са с големи претенции да бъдат пораснали. Ми така де, вече сме студенти, естествено е да сме зрели хора. Да, именно, студенти сме. Не сме вече в гимназия и в една такава ситуация не смятам, че зрялата реакция е „йееее, ваканцияяяя, ебати якотооооо”. Не е лошо да покрепим един такъв протест, съгласна съм. Но лично аз бих го направила, за да изразя позицията си по въпроса, а не за да имам ваканция. Най-малкото, за Бога, хора, никой не ви кара насила да ходите на лекции. Никой не ви кара и да записвате висше, но това е друга тема, в която няма да дълбая сега. Да не зопчвам и по темата как висшето образование е услуга, за която плащаме и която съответно трябва да получаваме. За жалост обаче като че ли повечето ми познати още са в гимназията. В началото на гимназията. Най-късно.
Медийни абсурди (2)
Днес отново си чета аз новините и този път попадам на безумна реплика в статията на „Дневник”. А именно: „Учебното заведение ще протестира символично като затвори централния си вход”. Че той, този вход е „символично” затворен през 99% от годината. Отварят го за изпити и на първи октомври. Отново се замислям за живота от нещата и се чудя само на мен ли не ми звучи правилно това. След това обаче влизам в сайта на СУ и там откривам, че нещата не са баш като в „Дневник” (а същото изказване срещнах и на още няколко места). Всъщност „сградата на Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски” ще бъде затворена символично и ще бъде отворена отново символично след приемането на решението на Министерски съвет”.И така, всичко започва отново да звучи логично. Ще спя спокойно.
Сега като чета в синтезиран вид нещата, които ми се въртят в главата последните два дни, си мисля, че не е нормално почти да няма нормално отразяване и нормални реакции на проблема не само между студентите, а и в медиите. Проблемът в моя телевизор ли е?
Няма коментари:
Публикуване на коментар