14.03.2011 г.

Пролет пукна, ние не!

Помните ли как преди време ревах, че не искам в гадния Мордор? Е, няма вече. Птичките пеят, пчеличките жужат, знаете историята, кученцата - и те така. Едни ми ти цъфтенца са нацъфтели, тревичките са се натревичкали и слънцето се е наслънчило, времето е топло, бирата - студена, идилията е пълна.
И на средата на този абзац чувам по новините, че се очаква дъжд. Това е прекрасно, макар и белите ми кецове да не са особено въодушевени. В новините обаче контрират собствения си репортаж с друг – плажуващи хора. Малко са прекалили, по мое мнение, но приветсвам ентусиазма им. По-добре рано, отколкото хич (или май не беше точно така...)
Както и да е, важното е, че е пролет! Птичките пе... това го споменах вече.
Нещото, което най-много обичам в пролетта, е настроението на хората. Усмихват се! През зимата всички са намусени и завряни възможно най-дълбоко в шаловете и качулките си. Но в момента, в който слънцето се изпружи и температурите се качат, било то и само с 5 (пет) градуса, хората действително се усмихват – на другите хора, на цветята, на Света.
Парадоксално, но факт – през последните две седмици доста прилична част от вселенската гадост се изсипва системно на главата ми и отговорът ама изобщо не е 42. Вчера бях достатъчно нервна, за да взривя първия, изпречил се на пътя ми, само със силата на мисълта си. Снощи обаче сънувах онзи плаж, онова море, онова слънце. И се събудих с усмивка. Дръпнах пердето, слънцето влезе в стаята, после си направих огромна чаша мляко с нес и канела, котаракът се пльосна с мъркане в скута ми и порядочъно мързях по пижама до 2:30 следобед. Не разбирам защо хората мразят понеделниците.
Освен това как можем да сме недоволни изобщо от живота, след като още миналата седмица открихме сезона на бирите и белотите в парка. Нали знаете задимените кафета, в които дори непушачите се душат и е такъв лисичарник, че не можеш да видиш ясно чертите на човека отсреща (не, не е заради очилата, почистих ги)? Нямам намерение да се озовавам на такова място в близките... колко месеца остават до ноември? Така де, освен като вали.
Затова утре ще си сложа идиотските тъмни очила, ще изляза и ще се усмихвам. Затова ще пия бири в парка и ще ходя по планините, вместо да давам по 4 (четири) лева за кафе и кола и единственото ми движение да е от вкъщи до спирката и обратно. Затова не ми пука от проблемите и ми е хубаво – защото е пролет. Птичките пе... Така де [;

Няма коментари:

Публикуване на коментар