За жените и празниците

Мислех да пиша подобен пост на Коледа. След това мислех да го пиша на Свети Валентин. В крайна сметка и на първи март не го написах, но днес, смятам, е подходящо (макар и да хващам последните минути на 8-ми март). Въпросът, който конкретно ме вълнува в далеч не оскъдните откъм празници последни месеци, е неадекватното отношение на жените. 

Първо искам да кажа, че не съм самотно същество, което мрази щастливите хора, защото няма семейство и приятели. Нямам и комплекс, че никой не ме разбира, че светът е черен, че виното горчи, вишните са кисели, слънцето свети прекалено силно, козата на съседите мирише или в броколите в днешно време има твърде много консерванти. Напротив, аз съм щастливо влюбена и имам страхотни приятели. И котка, но това е друга тема за друг пост в друг ден.

Та мисълта ми (някъде във времепространството) беше, че, извинете, ама напоследък почти не съм видала жена, която да реагира нормално в празнична обстановка. За целта на заниятието за „жена” се приема индивид от женски пол във възрастовата граница 14 - 22 години.

Видът „жена” има склонността в празнична обстановка да реагира по два коренно противоположни и абсолютно нелогични начина. Демек цялото действие протича в две фази:

1.                 Отричане. Не е яко да празнуваме празници като 8-ми март и Свети Валентин. Те са лигави и ние мразим хората, които парадират с любовта си само веднъж годишно (на пук на двете дати + рождения ни ден и евентуално някоя и друга годишнина, примерно). Цветята не стават за ядене, от бонбоните се дебелее, а ако ми подариш бутилка вино, явно искаш да ме напиеш и да ме вкараш в леглото. Простак! А плюшени играчки имам хиляди, пък и кво ми правиш подаръци, само ми се мазниш! Пак си сгафил!

(бел. авт. – Не че аз празнувам Свети Валентин, но това е друга тема.)

2.                 Цупене. Изразява се най-вече в хапливи коментари, изречени със съскане, присъщо на някои студенокръвни, в комбинация с изключително непредизвикващата (повтарям: НЕпредизвикващата, запомнете!) смях физиономия, позната на редовия гражданин като „кокошо дупе”. Фазата на цупенето обикновено е провокирана от очевидната незаинтересованост на мъжете от нас. Е как така ти няма да ми купиш цвете И бонбони, И вино, И вечеря, И плюшена играчка, И билет за село, че да видя мама? Знам аз, не си ми купил цвете, защото не съм хубава, бонбони, защото съм дебела, вино, защото искаш да си го пиеш сам, играчка, защото не заслужавам нещо, което да ми напомня на теб, и билет, защото не харесваш мама. Простак!

 Общо взето цялата работа в крайна сметка излиза безкрайно куриозна, но пък ние сме яки, 'щото от една страна е модерно да не харесваме „тия лигави измислени празници”, а от друга винаги можем да обвиним мъжете си, че не ни глезят колкото заслужаваме. Пардон, не да ни глезят, това е за слабите. Мъжете ни трябва да ни боготворят и да изпълняват всяко наше желание. Малко все едно сме котки, един вид.

Като за финал искам да благодаря на онези момчета, които ми честитиха празника днес. Искам да благодаря и на онези, които обещаха да обичат жените, независимо от недостатъците ни. Дано и ние се научим да ви ценим и уважаваме, колкото вие нас.