Моите герои vs. твоите герои

Голяма полемика се развива около паметника на Съветската армия, ей! Което, предполагам, значи, че художникът е постигнал целта си. Ето за това говоря, ако някой живее на Антарктида и не е чул.

По повода обществеността се раздели на два лагера, съответно клишираните ЗА и ПРОТИВ. Аз твърдо скачам при първите.

Драги ми ПРОТИВко,

Това са моите герои. Не тези, които са изобразени върху твоите, не. Моите герои не са защитниците на Доброто, подвизаващи се в комиксите, върху които се гради почти всяко американско, а и не само американско, детство. Моите герои са тези, които имат смелостта да застанат срещу теб, срещу мен, срещу всички нас, за да кажат, че положението не им харесва. От доста време се води спор по въпроса дали мястото на паметник на Съветската армия е в центъра на София, а и в България изобщо. Аз лично не се наемам да определям на кое къде му е мястото, а и малко хора ги вълнува въпросът аз от къде идвам и за какво се боря. Но съгласи се, драги мой, че, дали заради рампите, дали заради нещо друго, този паметник е повече от всичко в столицата ни символ на стрийт културата. Именно този паметник е мястото, което обединява младите (да не се чете с онзи тон на вътретрамвайна баба в четири следобед) в техните интереси. Именно там могат да се порадват на своите бордове, блейдове, байкове, да поиграят тенис на маса, пък ако ще и просто да изпият по бира, без да попадат под неодобрителните погледи на майки с колички, виждащи според тях ужасното бъдеще на децата си, и възрастни лейдис енд джентълмен, които смятат пушенето за смъртоносно оръжие номер едно (без специалното участие на Мел Гибсън в главната роля). В едно ще се съгласиш с мен, това е паметник на свободата. Само че за теб тя е националната свобода, донесена ни от „братята руснаци” (на теб може и да са ти братя), докато за мен е свободата на духа, свободата на онези, които са бъдещето. Не които ще го градят или от които зависи, които СА. В този паметник ти виждаш своите герои, загинали в името на велика кауза, аз виждам моите, живеещи в името на такава.

Да не говорим, че ако се даде поле за изява на наистина добрите художници, които имаме, градът ни може да стане едно много по-приятно място за живеене. Повечето защитници на „националното ни историческо наследство” обаче приемат това събитие, а и всички графити, като чист и прост вандализъм. Имам чувството, че повечето хора в милата ни татковина реагират на всеки опит за стрийт арт с „малките вандалчета пак ми драскат из града!!” Малките вандалчета обаче сигурно имат нещо да кажат, а? Но не, те са варвари, невъзпитани, потомци на безотговорни родители, които им позволяват да носят смъкнати гащи и да се врат из краката на хората. Така де, не стига, че са нахални, ми и се нахакали в автобусите с едни ми ти раници, само пречат на достопочтените възрастни хора!!

Повечето мнения обаче, развъртяли се из родното интернет пространство и из западните медии са положителни. Слава Богу. То, не че в криворазбрания патриотизъм има нещо лошо, но понякога е хубаво да погледнем на нещата от малко по-съвременен ъгъл. Не мислиш ли, драги ПРОТИВко, че развитието е нещо хубаво? Че зад действията на моите герои се крие нещо повече от драскачество и простотия? Че има някаква идея във всичко това, която ще видиш, ако разтвориш капаците пред очите си? Вярно, само след няколко часа, утре в 8, паметникът ще бъде почистен. Поне така казват. Но това не е твоя победа, закостенели ми приятелю. Това е наша победа от момента, в който започна, през всички скандали и спорове, които предизвика, през всички възторжени изказвания, до последната капка боя, която ще бъде изтрита. Защото идеята не можеш да измиеш, драги, тя остава.

Това е разликата между моите и твоите герои. Твоите олицетворяват миналото, моите са бъдещето.