Всичко е любов

Не мога да пропусна шанс за включване като гей парада.

Първо, няма да защитавам или нападам никого. Искрено вярвам, че всеки има право на избор как да живее живота си. Леле, какво клише изплюх. Но пък клишетата затова са клишета, защото са истина (второ клише в два реда!!)

Но да преминем към темата.

Те са различни, объркани, болни. Наричат ги как ли не, бият ги, отхвърлят ги и ги оплюват. И те правят парад, за да се борят срещу дискриминацията. Парадът обаче не води до отношение, по-различно от гореописаното. На „нормалните” не им харесва да гледат „различните”. От което пък „различните” се озлобяват срещу „нормалните”.

„Нормално! – измърмори презрително Неси. – А какво е нормално? Аз не знам къде е у хората тая граница. Ако изобщо има граница.” (Павел Вежинов – „Белият гущер”)

И на полесражението застават две основни гледни точки.

От едната страна е необходимостта от парад, от някакво действие, което да покаже, че всички в една демократична (все пак така я наричат) държава трябва да имат равни права – право на любов, на брак, правото спокойно да ходят по улицата, без да се срамуват от това, че обичат. За тях парадът е израз на желанието да живеят в едно по-свободно и разкрепостено общество, което не ги отрича и не си затваря очите пред омразата, дискриминацията и откритите насилствени действия. За тях парадът е начин да бъдат чути.

На отсрещния фронт стоят онези, за които „обществената норма” стои на първо място. Кой, питам аз, определя обществените норми? Защо аз имам право на любов, а хомосексуалистите - не? Казвате, че са болни. Медицински не е доказано. Казвате, че е въпрос на личен избор. Защо тогава да не изберат именно това? Казвате, че не е нормално (пак тази дума), че не могат да създават деца, следователно вървят срещу природата, но не можете да ме убедите, че се лашкате (извинете за израза) само с репродуктивна цел. Казвате, че едно дете, отгледано от хомосексуални родители, не може да израсне нормално. Най-много да му бъде създадено разкрепостено мислене. Което в XXI век (клише!) би могло само да му помогне. Или поне на мен ми се ще да вярвам, че светът не е консерва.

А аз стоя отстрани и наблюдавам тази битка. Не заемам страна. Защото за мен няма значение кой кого държи за ръка, кой с кого си ляга, кой кого обича. Не подкрепям събитието. Не смятам, че трябва да се прави парад за това, че определена група хора не искат да бъдат различни. Принадлежността към дадено общество не се демонстрира чрез излизане срещу него. Но и не се причислявам към онези, които са против. Подбудите им са грешни.

И на мен ми се иска всичко да е цветя, шарени рокли, слънце, мир и любов. Но не е. Като заклет пацифист ме е страх да си представя какво ще се случи довечера. Страх ме е, че призивът за обич и свобода на избора ще доведе само до нови безредици и физическо насилие.

Защото все още не сме дорасли да приемем различните като част от нас. Жалко, наистина.