25.06.2013 г.

Разни хора, един идеал

        И аз за протестите, да.
        Само че аз нямам желание да пиша репортаж от мястото на събитията и да обяснявам кои хора как, къде и защо "си обикалят" (цитат от аудиторията) всяка вечер.
        Аз искам да отговоря на въпроса, който много хора ми задават - "Срещу какво протестираш?"
        Да започнем оттам, че аз не протестирам "срещу". Вроденият ми оптимизъм, често граничещ с безразсъден идеализъм, не ми позволява да го правя. Аз протестирам ЗА. Протестирам за бъдеще, за спокойствие и за да мога един ден с удоволствие да отгледам децата си тук. Защото това "тук" е моят дом и искам да остана. Затова протестирам, защото не искам да бъда принудена да напусна дома си, да оставя семейството и приятелите си и да си търся щастието (примерно) някъде другаде, както и защото смятам, че е проява на слабост да позволя на т.нар. "народни представители" да ме изгонят. Защото точно това правите, скъпи народни представители, принуждавате млади, интелигентни и перспективни хора да напускат дома си в търсене на по-добро.. не, в търсене на някакво бъдеще.
        Скъпи народни представители... На вас кой ви даде правото да се наричате така? Народът изглежда ли ви сякаш иска вие да го представлявате? Защото ние сме народът - хората по улиците, хората в офисите, хората в домовете си. И на народа му писна (Изненада!) Вече е някак си крайно време да го приемете и да се оттеглите, защото няма да ви позволим да ни се подигравате повече. А то вашето си е жива подигравка. Че не ви е срам от нас е ясно, че не ви е срам и от хората, които са работили по 50-60 години в тая държава, а сега им се налага да оцеляват с по 150 лв пенсия, и това е ясно. Проблемът явно си е в тях, той БББ си го каза - ако хората започнат да си отглеждат картофи, икономическа криза няма да има. Обаче, аджеба, засрамете се от децата. На ваше място не би ми било удобно 4-годишни деца да ме наричат мафия и да искат оставката ми. "Те не разбират", ще кажете. Аз пък ще кажа, че децата не са толкова глупави. Може да не осъзнават напълно какво се случва, но, вярвайте ми, усещат, че нещо не е както трябва. И питат. И което е по-хубавото - получават отговори.И да се надяваме, че и тези деца един ден ще искат да останат.
        Другият въпрос, който ми задават честичко, е защо вярвам, че протестите ще променят нещо. Отново мога да подхвана темата за болния оптимизъм, но този път не е това. Този път хората гледат на нещата по съвсем друг начин. Този път не се отказваме. Вече повече от 10 дни България е навън. Цифрите може да не са толкова внушителни както в други държави, но не цифрите са важни. Важно е това, че повече от 10 дни хиляди хора на всякаква възраст и с най-разнообразни виждания излизат заедно в името на един общ идеал. Или защото (из)общо им е писнало, както искате му викайте. Факт е обаче, че кифли, костюмари, растафари, метъли, рапъри, хипита, скейтъри, байкъри - всички сме тук и всички искаме едно и също нещо - дим да ви няма. 
       #ДАНСwithme на тази песен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар