Дами и господа!
На вашето внимание – моето излияние:
По познато клише започвам новата година с кратко резюме на старата.
Накратко – времето беше хубаво.
По-надълго – много неща се промениха. Аз се промених. Пораснах, започнах да гледам от малко по-различен ъгъл на нещата, започнах да подбирам по-прецизно приоритетите си, започнах да виждам по-ясно целите си. Много неща се случиха – обичах и бях обичана, бях щастлива, бях нещастна, борих се, печелих и губих битки със себе си, плаках много, но и много се смях, загубих приятели, намерих нови, пътувах, запознавах се с интересни хора, бях на великолепни места, научих се да слушам вятъра, да усещам слънцето, да се радвам на малките неща, да виждам цветовете в сенките, да откривам красотата в думите, които никой друг не забелязва, научих се да се усмихвам, без значение колко боли, защото научих, че винаги има нещо, заради което си струва да продължа напред.
Накратко и надълго – последната година беше красива.
А за следващата, пардон, настоящата - нищо не мога да кажа. Надявам се да е поне наполовина изпълнена с прекрасни емоции, колкото беше миналата. Надявам се да имам възможността да видя малко повече места и да имам времето да прочета малко повече книги. Надявам се да имам колело. Надявам се да снимам повече, да пиша по-често, да рисувам. Надявам се да музиката в живота ми става все повече.
Ще завърша този пост с едно от малкото неща, които не се промениха през последните години - песента, която винаги е била моя. Най-моята на света: Reamonn - Supergirl
Няма коментари:
Публикуване на коментар