Така започваше днешният ми хороскоп.
А ти, не се ли чувстваш понякога непълноценен? Не се ли чувстваш като нищожна прашинка, носеща се през Вселената? По-голямата част от света никога няма дори да разбере за съществуването ти. Нито за моето. Нито за това на сестра ти или на внучката на най-добрата приятелка на баба ти.
Един приятел веднъж каза, че блоговете са за 14-годишни момиченца, които мрънкат за скапания си живот и за това, че никой извън интернет не ги разбира.
Е, изненада, дарлинг! Вече нито съм на 14, нито изпитвам потребност да мрънкам в интернет. Въпреки че по последни данни съм социопатка (нали, Темелков [; ), което може би е една от причините да пиша това – не мога да завържа реални приятелства и давя мъката в шоколад и писане в блог. Примерно. Или не съвсем.
Мисълта ми беше, че проблемите ми, колкото и ужасни да са те (в сесия съм, общувам с идиоти, липсва ми лятото, София е мръсно подобие на Мордор, etc.), не са по вина на грешка във Вселенския ред. Твоите също. Затова имаме два варианта пред себе си:
1. Продължаваме да мрънкаме в родното интернет пространство и да се надяваме някой да ни забележи и да реши проблемите ни.
2. Теглим една звучна българска на всичко, усмихваме се на пук на света и си изкарваме готино.
На пук на сесията, идиотите, зимата и Мръсното, мен ме е ударила някаква небивала вълна на оптимизъм. Така че в момента имам желанието да се изсмея на всички, чиито проблеми се свеждат до ... е, до подобни на моите.
На пук на света ще си сложа широката усмивка и ще си я разнасям навсякъде. А ти сам си избери коя алтернатива ти харесва повече.
